Моята представа за изкуство е тясно свързана с тази за магията. Обичам да мисля за художника като за един вид магьосник, илюзионист. В сферата на магията всичко е възможно, както и в сферата на въображението. Творбите ми се въртят около някои тематични константи, които често са свързани с биномната реалност-фантазия, възможно-невъзможно, присъствие и отсъствие. На пръв поглед всичко изглежда като нещо, което се оказва всичко друго. В центъра на вниманието ми са пейзажът, космосът, отсъствието на гравитация, къщата, прахът и водата. Във всеки един от тези сценарии човешката фигура винаги е само предизвикана, никога не се проявява изрично, ако се проявява, тя обикновено е под формата на спомен, ехо, следа, чиста мистерия. Никога няма никого. Всичко се случва в рамките на едно утопично измерение, обвито в суспендираната и двусмислена атмосфера на видението. Затова наблюдателят се сблъсква със самотни, метафизични и извънвремеви контексти. В допълнение към илюзията, аз съм се интересувам от идеята за дистанцията, която трябва да се разбира в различните форми, в които може да се прояви (физическа, емоционална, времева, пространствена). Всичко, за да бъде видяно, трябва да бъде поставено на по-голямо или по-малко разстояние от очите ни. Принципът на зрението също и преди всичко се основава на това. Следователно актът на виждане е друг централен елемент на моето изследване.
Всяко произведение се ражда и неизбежно заема място, било то физическо или дигитално. Въпреки това обикновено се съсредоточавам преди всичко върху необходимостта да създам още един интимен и вътрешен хоризонт за себе си. Интересувам се от операцията на конструиране, разлагане и рекомпозиране на частни, недостъпни и отдалечени пространства, принадлежащи към чисто идеалистично измерение, проектирани чрез метафоричния процес на "сякаш". Кръстоска между "пейзажи" и "мисловни пейзажи", или между земни и ментални географии, между това, което е, и това, което би могло да стане. Реалността, която ме заобикаля, не ми съответства, затова съм склонна да се придържам (повече или по-малко инстинктивно) към търсенето на друго място, за да направя далечните вселени по-достоверни. Винаги правя дигитални инсталационни изгледи на проектите си, независимо дали вече са били излагани, или не. Всеки, който работи с изображения е наясно, че има значителна разлика между компютърното и печатното виждане. Изобразяването и нематериалното измерение на виртуалността със сигурност не могат да заместят реалността, въпреки това са изключително полезни, за да имаме отличен предварителен преглед на изложбата. По-конкретно, аз винаги се опитвам да адаптирам техниката към концепцията, а не обратното. Усещането за прецизност, чистота и лекота, характерно за работата ми , не е нищо повече от отражение на моя характер.
Творческият ми процес прилича на този на режисьорите, това е предимно писане. Започвам с избора на заглавие и концепция, като заглавието е от основно значение за мен, тъй като представлява словесния синтез на творбата. Опитвам се да го избера толкова силно и въздействащо, колкото това на книга или филм, така че хипотетично да може да работи и в единия или другия случай. Същинското писане е следващата стъпка, всеки от проектите ми има свой критичен и/или обяснителен текст, не мога без него. Писането ми помага да изясня и да освободя място в съзнанието си, то прави по-естествен механизма на създаване на образи, което е последният акт на творческия ми процес. Докато пиша, от време на време визуализирам историята, която искам да разкажа, нейния сценарий. За мен писането е вид документ, в който думите и пространствата между тях придобиват чрез четенето възможността да бъдат звучни, да бъдат ритъм и музика, като нотите на партитура. Ако изкуството представлява универсален език, то за мен текстът е неговата добавена стойност.
Да предизвикам интерес. Когато нещо ни привлича, ние веднага искаме да ги преследваме, да ги преживеем, да ги оценим. Наясно съм, че имам интимно и мечтателно виждане, принадлежащо на строго лично въображение. То често поражда вертикални перспективи, които насочват погледа на ума нагоре, към небето, или панорами, в които микрокосмосът и макрокосмосът са съотносими. Моите творби често предизвикват дезориентация и изкривяват гледната точка, като обръщат внимание на винаги обратимото отношение между наблюдател и наблюдаван. Бих искал зрителят да остане между тук и другаде, свободен да избира накъде да гледа. Трансформирането на основните функции на различни видове оптични и електронни устройства като скенери, компютри и фотоапарати, се превръща в нов начин за наблюдение на света, винаги в търсене на лек поетичен смисъл.
Начинът, по който подхождаме към нещата, зависи почти изцяло от характера ни, от контекста, в който сме родени и израснали, от опита, който сме имали или не сме имали досега. Всяко нещо може потенциално да бъде отправна точка за нова идея, важното е как се отнасяте към него. Творческата ми нагласа носи със себе си отвореността към нещата, характерна за детството, заедно с желанието да се включа, преди да се покажа. Корените на моите изследвания се намират в истории или ситуации от личния ми опит, но също и в стари семейни албуми за пътувания, както и в териториите на самата технология. Изследването за мен означава да направиш своето, а не новото.
