Куратор: Ирина Баткова
Мухсин Билге (1944-2014), страстен любител и покровител на изкуството, приятел с много известни турски художници, започва своята колекция в началото на деветдесетте години. Неговият нотариален офис се превръща в легендарно място в Истанбул. Той е бил известен като малък интелектуален оазис в динамичния мегаполис, а посетителите на нотариалния офис на г-н Билге трудно намирали пътя към работното му бюро в лабиринт от картини, скулптури, рисунки, книги, бележници пълни със скици или случайни рисунки, които артистите обикновено правят по време на разговор. Документацията, която е събрана, наред с живописни платна, скулптури, инсталации, фотографии,видео, графики и рисунки, е също впечатляваща по обем. Скицници или просто късчета хартия от откъсната тетрадка – всяка малка подробност, която показва как е родено едно произведение на изкуството или посочва връзката между колекционера и неговите приятели художници, е била старателно съхранена.
Мухсин Билге се е срещал с художници всеки ден, дори и в натоварените работни дни. Той сам е говорел за своя нотариален офис като „най-посещаваната художествена галерия в Турция“. Има малки, но ценни доказателства за тези срещи, като например парче хартия от тетрадка, върху което известна турска художничка е нарисувала няколко човешки фигури до бележка за пропусната работна среща и списък с книги, които е донесла по молба на Мухсин Билге. В различни скицници на художници може да се проследи еволюцията на художествената идея, която стои зад картина, скулптура, колаж или инсталация – сред тях могат да се намерят и уникални книги с оригинални произведения. Всичко това доказва, че колекционерът Билге не само е бил заинтересован от произведенията на изкуството, но и от личността и живота на художниците, които са привлекли вниманието му. Това поставя специфичен акцент върху увлечението му към изкуството – той не само е следил отблизо развитието на онези, чиито творби е събирал, но и старателно е съхранявал всякакви спомени от живота им, обръщайки внимание на всеки обект, част от ежедневния живот на художниците или отпечатък от техните идеи. Много документи и писма са били закупени от потомци на известни турски художници, като по този начин архива на колекцията се е издигнал до музейно ниво.
Колекционирането на Мухсин Билге се е основавало на внимателно наблюдение на художествената кариера на авторите, като по този начин той е развил способността да вижда потенциала в нетипични посоки на мислене на много утвърдени имена от историята на модерното и съвременно турско изкуство. Така Мухсин Билге е успява да надгражда съдържанието на колекцията си не само с познати творби, създадени в съответствие с обичайния стил и начин на изразяване на художниците, но и с произведения, които са били стилово нетипични и са представлявали различни, не толкова познати за широката публика, аспекти от уникалността на артистичния им талант. Тези редки находки, натрупани през годините, представляват калейдоскопичния свят от идеи, в който всеки художник живее и стават най-ценните акценти на ретроспективни изложби на известни художници или музейните селекции на куратори, показващи развитието на турското изобразително изкуство.
Въпреки че тази изложба не претендира за историческа завършеност, тя представя художници от няколко поколения, които са положили основите на стабилното присъствие на съвременното турско изкуство на световната артистична сцена. Зеки Фаик Изер, Фахрелниса Зейд, Бедри Рахми Еюбоглу, Неджад Мелих Деврим, Сабри Беркел са издигнали процеса на визуализиране на абстрактни идеи, типични за Модернизма, като са внесли синтетична смес от цветове и орнаментика, носещи духа на Византия, Османската империя, Турската република и Близкия изток. Това са били космополитни личности, свързани с арабските кралски фамилии, като Фахрелниса Зейд, която е била приятелка с такива исторически фигури в изкуството като Марсел Дюшан, Гертруд Стайн и Алис Б. Токлас, с които и Неджад Мелих Деврим е общувал, докато е пребивавал в Париж. Творбите на тези художници не само са били изложени в престижни художествени галерии и музеи в Париж, Лондон, Ню Йорк, Истанбул, Аман и други световни столици, но те, също така, са основали свои собствени школи, където техните последователи са се обучавали. Фината чувствителност и простота, показани в творбите на Шюкрие Дикмен, която е работила в ателието на Фернан Леже, а по-късно и в Академия Рансон на Пол Рансон заедно с Гюстав Синжие и Роже Шастел, както и лиричният разказ в картините на Джелал Тутант и Фикрет Муалла, са пример за особен концептуален подход към изследването на природата, който ни напомня, че много турски художници са били изкушени от езика и много от тях са били и поети и писатели.
Преходът към постмодернистична интерпретация на реалността в произведенията на Komet, Мехмет Гюлерюз, Ергин Инан, Йоздемир Алтан, Кемал Йонсьой, Ибрахим Орс, поставя акцент върху критичното осмисляне на съвременния свят и придаването на ново значение на историческото съдържание на изображението. Художниците от това поколение, освен че се занимават с визуално изкуство, са също писатели, лектори и куратори на изложби, като се стремят да променят концепцията за ролята и функцията на съвременното изкуство, експериментирайки с нови перформативни практики, нови художествени техники и материали за рисуване. Те, също така, успяват да привлекат вниманието на международната публика на добре познати художествени форуми като Венецианското биенале, Истанбулското биенале, Биеналето в Сао Пауло, Международното биенале в Пекин, като по този начин помагат на следващите поколения турски съвременни художници значително да разширят присъствието на турското съвременно изкуство в големите центрове на съвременната художествена сцена.
В произведенията на Халук Акакче, Серкан Юксел, Арда Ялкън, Фюрузан Шимшек, Бейза Бойнуделик и Волкан Къзълтунч виртуалната реалност се изгражда чрез препратки към емблематични художествени течения от 20-ти век и се превръща във визуални стратегии. Използваните образи директно отразяват стереотипите на нашата консумативна култура и изобразяват такава реалност, в която утвърдените културни модели от историята на изкуството не работят, а художественото осмисляне на света създава нови правила и генерира нови системи за артистична намеса в проблемите на настоящето.
Съществуват много различни начини, по които колекцията на Билге може да бъде представена. Тя все още предстои да бъде задълбочено изследвана и интерпретирана. Тази конкретна селекция е посветена на страстта на Мухсин Билге към събирането на изкуство и на неговата личност, както и на неговите наследници – Али Керем Билге и Аслъ Билге, които следват стъпките на баща си в продължение на тридесет години. Изложбата включва някои от любимите художници на семейство Билге. Произведенията им са съпроводени от писма, скицници и различни документи, които разказват истории не само за техния живот, но и за отношенията им с Мухсин Билге. Портретите на Билге са интересно свидетелство за истинска страст към изкуството, която художници от различни поколения и техният покровител са споделяли. Тези портрети ни показват, че артистите са разглеждали Мухсин Билге не само като свой покровител, но и като вдъхновител и съучастник в техните усилия да интерпретират света и човешките отношения.
В кратките видеоинтервюта, създадени специално за изложбата, визуални артисти, чиито произведения са част от колекцията на Билге, споделят своите спомени за Мухсин Билге и отношенията си с неговите деца - Аслъ Билге и Али Керем Билге, които остават верни на стратегията на баща си за развитие на колекцията. Тази стратегия включва внимателно проследяване, от самото начало, на кариерите на определени художници и обогатяване на семейната колекция с произведения, създадени чрез съвременни артистични техники и материали, както и с произведения на турски и международно признати артисти като загадъчната италианска художничка Грета Фрау и руския фотограф Владимир Селезньов, чиито творби също са част от тази изложба. Аслъ Билге и Али Керем Билге поддържат и разширяват приятелствата си със съвременни визуални артисти, внасяйки нова енергия, нови идеи и оригинални визуални концепции в семейната колекция, която носи отпечатъка на една уникална личност, влюбена в изкуството.