Гропиус Бау, Берлин
"RAINBOW SERPENT (VERSION)" е най-всеобхватната изложба на артистичната практика на Даниел Бойд в Европа до момента. Тя прави преглед на създаването на образи, които се противопоставят на колониалния разказ за историята на Австралия, ангажират транснационални мрежи на съпротива, инициират запознаване с културата на коренното население и лични семейни истории, които той отразява във връзка с контекста и архитектурата на Гропиус Бау.
Замислена в тесен диалог с Даниел Бойд, "RAINBOW SERPENT (VERSION)" представя 44 картини на художника с две нови мащабни инсталации, които са пряко свързани с историческата архитектура на Gropius Bau. Разгърната на първия етаж и в атриума, изложбата подчертава нелинейните връзки между темата и идеите за време и пространство.
Една от важните изходни точки в изложбата на Даниел Бойд е творчеството на поета и философа Едуар Глисан. Глисан пише за "правото на непрозрачност" или правото да не бъдеш определян от западната епистемология на прозрачността, която намалява и заличава различията. Визирайки мисълта на Глисан, Бойд разработва уникална визуална техника: картините му използват точки, направени с архивно лепило. Във взаимодействие с черната боя тези точки създават трептящо наслагване. Тази техника подчертава правото на представяне, фокусирано върху непрозрачността, вместо върху произлизащата от Запада визуалност на прозрачността. Бойд изследва тъмнината като средство за съпротива на коренното население срещу наследените идеи на европейското просвещенско мислене и неговото настояване за осветяване, прозрачност и разкриване.
В "RAINBOW SERPENT (VERSION)" Даниел Бойд превръща архитектурата на сградата във втора кожа, наслоена върху атриума и прозорците на първия етаж. Подът на атриума е покрит с огледала, които отразяват съществуващата архитектура в един фрагментиран, постоянно променящ се образ. Неразделна част от изложбата е публична програма, която подобно на театър се разиграва върх инсталацията на пода.
Куратори: Стефани Розентал и Каролин Кьочлинг.
Проектът е разработен в партньорство с Института за модерно изкуство, Бризбейн.
Текстът е предоставен с любезното съдействие на Гропиус Бау
