Non nobis solum nati sumus

В артистичната си практика Гьонюл Нухоглу изследва особеностите на човешката същност като системен генератор на трусове в конструкциите на политическите системи. В изложбата „Non nobis solum nati sumus“ художничката разглежда света като място на парадоксални противопоставяния. Пъзелът от човешки лица редом с взети от ежедневието обекти, които директно или метафорично визуализират следите на войната, дискутира невидимите граници, които налагат репресиращите инструменти на политическите системи. Те създават дисфункционалност на всякакво ниво в човешките отношения, проблематизирайки връзката с другите и предизвикват напрежения в мултикултурните общества, които водят до кръвополитни конфликти.

В режима на тази на работна концепция допълнителен елемент се явява езикът, който влиза в специфични отношения с визуалния материал. Заглавието на изложбата „Non nobis solum nati sumus“, е фрагмент от девиз от най-влиятелния философски труд на Цицерон(1) ,който описва стоическия идеал за космополитизъм: „non nobis solum nati sumus ortus que nostri partem patria vindicat, partem amici“(2). В основата му е убеждението, че всички човешки същества са част от един и същ организъм и трябва да допринасят за общото благо чрез размяна на актове на доброта.

В този проект играта между публично и частно, емпатичната крехкост на преживяването и хладния нарцисизъм на силата едновременно привличат и отблъскват. А това е основната характеристика на тъканта на социалното тяло - да генерира жизнеутвърждаващи и разрушителни инстинкти, които съжителстват в неустойчив баланс. Гьонюл Нухоглу непрестанно подлага на изпитание този баланс, а създадените от нея скулптури представят един сюрреалистичен свят, в който съмнението и надеждата съжителстват на границата на съня и реалността.

Бележки
1. „За задълженията“ (на латински: „De Officiis“)
--> назад...
2. бел. Превод на английски: "humans have been created for the sake of others of their kind, indeed, to benefit each other as much as possible"
--> назад...