Не си поставям ограничения. Опитвам се да съм с постоянно настроени рецептори за света и моята специфична позиция в него. От там нататък знам, че специфичния ми биографичен опит ще удържи всеки жест, проект, работа в "стила на мисленето ми" и неповторимия процес във всеки проект ще сложи своя отпечатък.
Опитвам се да го превърна в активен деятел, мислейки си, че то никога не е празно и неутрално.
Харесвам понятието образ-текст (а защо не и текст-образ). При всички случаи се опитвам връзката между двете да е органична. Не обичам, когато текстът изяжда и сплесква образа, но за съжаление пи-ар обсесията напоследък доста често унищожава работата на художника с интервенциите си. Чувствам, че съм направил нещо, когато образа поражда множество текстове, а когато работя с текст - множество образи.
Ангажирана. Не подценявам публиката, не и спестявам нищо от работата, която трябва да свърши, за да съпреживее дадена работа, да влезе в разговора, който съм започнал, или да помълчи заедно с мен.
Не мисля, че съществува друг подход, не само в съвременното, но и във всяка друга епоха от момента, в който е започнала да се употребява думата изкуство. Друг е въпросът, че когато говорим за изследване може да имаме предвид толкова много и различни неща, че понякога губим смисъла. Алберти е изследовател, както Вермеер, както Кандински или Ларс Фон Триер.
