Никое чувство не е окончателно

Куратори: Какво, как и за кого / WHW (Ивет Чурлин, Наташа Илич и Сабина Саболович)
Съвместна изложба на Кунстхале Виена и Музея за съвременно изкуство (MoCA) Скопие, Северна Македония
Художници: Брук Андрю - Яне Чаловски и Христина Иваноска - Синиша Илич - Иман Исса - Гюлсюн Карамустафа - Барби Маркович - Елфие Семотан

С участието на художници от колекцията: Пиер Алешински - Гетулио Алвиани - Димитър Аврамовски Пандилов - Енрико Бай - Георг Базелиц - Анна-Ева Бергман - Мария Бономи - Алберто Бури - Зофия Бутримович - Александър Калдер - Луис Камницер - Кристо и Жан- Клод - Бронислав Хроми - Питър Кларк - Божидар Дамяновски - Йосип Демирович Девж - Йосип Диминич - Слободан Филовски - Мишел Жерар - Йон Григореску - Шийла Хикс - Дейвид Хокни - Алфред Хърдличка - Боголюб Ивкович - Олга Янчич - Olga Jevrić - Джаспър Джоунс - Алекс Кац - Золтан Кемени - Рудолф Кривош - Бошко Кучански - Уифредо Лам - Сол Ле Уит - Oto Logo - Петър Лубарда - Никола Мартиноски - Роберто Мата - Зоран Мушич - Мерет Оппенхайм - Олга Печенко-Средницка - Душан Перчинков - Пабло Пикасо - Богоя Поповски - Джоан Рабаскал - Венцеслав Рихтер - Бриджит Райли - Иван Саболич - Ники дьо Сен Фал - Франческо Сомайни - Франсоа Стали - Хенрик Стажевски - Глигор Стефанов - Куми Сугай - Анета Светиева - Беата Сечи - Димо Тодоровски - Виктор Вазарели - Владимир Величкович - Томо Владимирски - Мариян Войска

След силното земетресение, което сполетява Скопие (тогавашна Югославия) през 1963 г., се полагат огромни усилия за възстановяване на разрушения град като мащабен жест на международна солидарност. Взето е решение за създаване на музей на съвременното изкуство като ключов културен елемент от възстановяването и са дарени хиляди творби на Скопие от художници от цял свят.

Колекцията на MoCA Скопие представлява както времева капсула на международното изкуство в момент, когато модернизмът все още е в разцвета си, така и рядка артистична среща отвъд разделението между Изтока и Запада по време на Студената война: тя включва много творби на предимно бели мъже, които ще бъдат добре разпознаваеми за публиката, обичаща изкуството, но също така излиза извън установения канон на модернизма и включва често очарователни творби на художници, които произхождат от бившия Източен блок, както и от Глобалния юг.
За изложбата "No Feeling Is Final" Кунстхале, Виена кани четирима художници и един артистичен дует - Брук Андрю (Мелбърн), Яне Чаловски и Христина Иваноска (Скопие), Синиша Илич (Белград), Иман Исса (Берлин) и Гюлсюн Карамустафа (Истанбул) - да изберат творби от колекцията и да добавят свои собствени съвременни произведения, като представят своята визия за колекцията на MoCA в тясна връзка със съответните си артистични практики.

Освен това известната фотографка Елфи Семотан (Виена) беше поканена да документира градския пейзаж на Скопие и музея чрез своя уникален начин на фотографски разказ. Писателката Барби Маркович (Виена) - известна с остротата в съчетаване на художествена литература и социална реалност - допринесе с пътепис за опита си от срещата със сложната история на Скопие и музея.

Изложбата има за цел също така да свърже произведенията на изкуството от колекцията с мястото, където те се намират и за което се полагат грижи. Ето защо историята на град Скопие, земетресението от 1963 г. и възстановяването са част от историята на изложбата в рамките на обширна контекстуална секция, разширена чрез заети творби от Музея на град Скопие. Особено сме доволни, че успяхме да заемем макета на генералния план на градския център на Кензо Танге. Този модел стои редом с различни карти от Института за градоустройство и реконструкция на Скопие, които показват проучванията и анализите, направени на местно ниво при преосмислянето на това какъв може да бъде новият град. За да подчертаем качеството на действително изградените структури, предоставихме назаем модели от архитектурен екип от Скопие, състоящ се от Ана Ивановска, Йован Ивановски и Владимир Десков.

Никое чувство не е окончателно. Колекция "Солидарност", Скопие предлага съвременно огледало, в което да се погледне добре отработената история на модерното изкуство в западните столици, включително Виена, както и да се отвори прозорец към културната и архитектурната история на близка съседна държава. Тя е покана да почувстваме и преосмислим солидарността със съседите във време, когато нестабилността и агресията в цяла Европа са осезаемо налице.