Баня

Тази изложба е посветена на рядко срещана серия от фотографии на Ървинг Пен. Направени през 1967 г., внимателно композираните изображения са резултат от сътрудничеството на Пен с Танцовата работилница в Сан Франциско, заснемайки новаторската работа на американската хореографка Анна Халприн. В допълнение към фотографската серия, част от изложбата е и една от редките картини на Ървинг Пен.

Пен е заснел танцьорите в своето студио, докато те пресъздават импровизационната хореография на Халприн "Банята" (1966 г.). Групата от 14 фотографии, които са отпечатани за първи път през 1995 г., подчертават пионерския подход на Халприн към движението и разкриват по-експерименталната страна на практиката на Пен. В своята цялост серията се излага за първи път в немскоговорящия свят.

Лятото на 1967 г. в Сан Франциско е известно като "Лятото на любовта". Младите хора се стичат в града, привлечени от процъфтяващата контракултура, която разчупва табутата на американското общество, насърчавайки общността, алтруизма, мистицизма и свободната любов. Очарован от движението, Ървинг Пен заминава за района на залива през следващия септември, за да документира участниците в него със серия от групови портрети, които да бъдат публикувани в списание Look. Той иска, както сам се изразява, "да погледне в лицата на тези нови хора от Сан Франциско чрез фотоапарат в студио на дневна светлина, на прост фон, далеч от собствените им ежедневни обстоятелства".

В центъра на авангардната арт сцена през 60-те години на ХХ век е Танцовата работилница в Сан Франциско. Техният основател и хореограф Анна Халприн е пионер на постмодерния танц. Нейната практика насърчава изцелението и чувството за общност чрез осъзнаване на тялото и импровизирани групови взаимодействия, основани на ритуал, което радикално променя модерния танц. "Танцът е дишане, което става видимо", казва Халприн за своя подход. Дръзките ѝ изпълнения често са с участие на публиката и рядко се провеждат на традиционна сцена, като един от случаите води до призоваване към съдебно дело за неприлично разголване само няколко месеца преди Ървинг Пен да заснеме трупата.

В оригиналните изпълнения на "Банята" голите танцьори се къпели един друг във фонтани или с помощта на кани и кофи с вода. Изпълнението на простото действие - пише Халприн в бележките си за "Банята", - естественото действие, обективира онова, което наистина се случва вътре в самия изпълнител. Пен пропуска съдовете в своите фотографии, въпреки че тук-там по кожата на танцьорите се появяват фини капчици вода, а по пода на студиото остават мокри петна. Когато Халприн вижда снимките, тя отбелязва, че композициите на Пен представят "абсолютната чистота на момче и момиче, които се отнасят един към друг по най-магичния начин, и все пак това изглежда реално. Това, което (танцьорите) бяха оставили, беше да създадат същността на банята, но това вече нямаше нищо общо с действителното къпане".

Въпреки че повечето от танцьорите остават неназовани, дъщерята на Халприн - Дария Халприн - може да бъде разпозната в снимките, а силният ѝ поглед е подчертан от Пен в едно от най-внушителните изображения от серията. Навлизайки странично от прозореца в северната част на студиото, дневната светлина се увива около телата на танцьорите, докато те се преплитат. Снимките са предимно на прегръдки - отбелязва Пен, когато преоткрива фотографиите през 1995 г. - красиви и трогателни. Тук те са без дрехи, има любов, жестовете са нежно еротични, но със сигурност не са порнографски".

И все пак снимките са сметнати за твърде смели, за да бъдат публикувани в есето "Невероятните" в броя на списание Look от 9 януари 1968 г. Според Василиос Заце, заместник-директор на фондация "Ървинг Пен", те остават забравени в продължение на почти три десетилетия, докато през 1995 г. Халприн не се свързва с Пен, за да поиска снимките за своя архив. Той избира 14 негатива и ги отпечатва за нея, като използва желатинов сребърен процес. Въпреки че двамата никога не са се срещали, Пен заявява по това време: "Аз изобщо не познавах Ан(а) Халприн, но от тези снимки, казвам ви, я познавам, много я харесвам".

Танцът е повтаряща се тема в кариерата на Пен. От снимките му на американски балетни трупи през 1946 г. до серията му от 1999 г., заснемаща движенията на танцьорката и хореографка Александра Белер, художникът поддържа интереса си към новите и авангардни форми на изпълнение. Несъмнено благодарение на афинитета си към тази форма на изкуство Пен е успял да заснеме "Банята" с такава точност. Докато Халприн смята, че снимките разкриват същността на собствената ѝ работа, Пен отбелязва, че те му дават усещане за "спокойствие", с което, по думите му, "не е свикнал". Следователно серията представлява уникално сливане между модерната фотография и постмодерния танц и е рядък документ за срещата на два артистични ума.