"Що е това, което дава смисъл, стойност, значение на нещата? Творческото сърце, което възжелава и твори по силата на своето въжделение. То сътвори радост и страдание."
(Ницше 2001: 386)
Водната кула в квартал Лозенец представлява вертикално водоснабдително съоръжение. Съоръжения от този тип се разпространяват от Индустриалната революция насетне, като функцията им е да регулират напора и разхода на питейна вода във водопроводната мрежа на места, където липсва естествена височина на релефа за изграждането на подземен водоем. Функцията на водната кула е натрупването на вода, която да осигурява постоянно водно налягане, независимо от променливите условия на използване на водопроводната мрежа. Захранването с вода на свързаните със съоръжението сгради става с помощта на гравитационната сила и хидростатичното налягане, произведено от издигането на водата. Така ключовите фактори за механизма са относителната височина, на която се намира тялото спрямо ниво, избрано за нулево, и силата на гравитационното поле в тази точка.
Идеята на кураторката на галерия +359 Ирина Баткова е да осмисли пространството на водната кула в рамките на проектa "Formatting the absence", въвличайки в него автори, които създават ситуативни работи в тази среда. Съобразявайки се с тези предпоставки, визуалната артистка Боряна Петкова фокусира своето внимание върху спецификата на средата, без обаче да изневерява на собствените си търсения, като така създава първата си самостоятелна работа у нас (1).
Заглавието на изложбата ѝ в галерия +359, задаващо интерпретативната логика на създаденото художествено пространство, е "H220cм". То маркира височината на максималната точка, до която художничката би могла да достигне в процеса на рисуване, уповавайки се единствено на собствения си ръст (и физическа сила). Следвайки този замисъл, тя обема пространството на водната кула посредством перформативната рисунка, разгърната последователно, в спирално развиваща се вертикална структура, зададена от стълбите, обхождащи различните етажи на сградата.
Логиката на вертикалата ориентира работата около архитектурата на водната кула, задвижвайки пулсираща диаграма от линии, маркиращи върхове и спадове, с различна динамика и интензитет, щрихиращи физическото изправяне на авторката, в което тя въвлича погледа и телата на зрителите. В допълнение саунд инсталацията "Вертикални стъпки", създадена със съдействието на композитора Андре Сер-Милан (2), регистрира акустиката от движението, осъществено от авторката нагоре и надолу по вертикалната ос, по време на работата й върху проекта. При така създадената октофония, 3D звукът се разгръща като спирала отдолу нагоре, отмервайки скоковете и приземяванията на авторката в процеса на рисуване. Концепцията се мултиплицира в две видео инсталации, разположени на третия и четвъртия етаж. Така различните графични, видео и акустични образи и обекти, обемащи етажите на водната кула произвеждат образни натрупвания, конструиращи комплексно смислово единство.
Ако трябва да определим изложбата "H220cм" в едно изречение, тя е многоизмерна, мултимодална (Kress 2009: 15) работа, формулирана посредством минималистичен, но наред с това категоричен начин, който съумява да създаде кохерентен смисъл. Работата функционира в един оксиморонен режим на минималистично/монументално, в който минимумът се търси в основни параметри на визуалния знак като "линия", "контур", "следи" (Elkins 1995: 824), противопоставени на мащаба на пространството на водната кула. "H220cм" разгръща методично въздигащ се нагоре художествен опит-изследване за трансформиране на концепциите на художничката във въздействащи и въвличащи публиката визуални знаци (3). Линиите на "H220cм" набраздяват, разчертават и съединяват пространството, конструирайки самостоятелно художествено значение, обемащо и преобразяващо "мястото" на водната кула. Линията в подобен синтаксис има функцията на минимална означаваща единица. Чрез нея се конструира образност, която представя кохерентен смисъл, формулиран чрез автентично изобразителни средства (т.е. непредикатен и непропозиционален), реализиращ се не в езика, а във възприятието.
В поетапното разгръщане на работата си Боряна Петкова методично изследва границите на рисунката и възможностите й да фнкционира като вид "екзистенциална аналитика", обяснима с перифразата "Рисувам, следователно съществувам". Концептуално разгърнатата екзистенциалната проблематика следва вертикалната логика на архитектониката на изложбеното пространство; възползва се максимално от спецификата на средата, конструирайки една завършена ситуационна работа. Младата авторка досега не беше показвала подобно произведение у нас - нито в рамките на колаборативни проекти, нито при участията си в групови изложби (4).
Перформативната рисунка, предлагана тук, демонстрира комплексен визуален анализ на едно (изолирано и самотно) творческо усилие, сведено до същностни действия и фундаментални категории, които художничката открива в нанасянето на щрихи/линии, като следва логиката на жизнената си енергия - нанасяне, което тя изследва в различни аспекти и от разлчнни перспективи. Без да изневерява на стила си, и този път Боряна поставя рисунката в основата на своята работа, съумявайки да я проектира в други (нетипични) художествени жанрове. Така в "Н220см" тя ракрива различни състояния на линията, функционираща като средство/медия, преводима във вътрешен за самата образност контраст, който се артикулира в напреженията между едновременност и процесуалност, повърхност и дълбочина, въплъщение и репрезентация.
Така рисунката се превръща и в най-краткия и непосредствен начин за визуализация на идивидуалното преживяване на въздигащата се воля за мощ (колкото жизнена, толкова и творческа), представена с метафората за целенасочено изправяне нагоре, завършващо с пределното (творческо и физическо) усилие за себенадскачане. Авторката развива идеята си, отивайки стъпка напред и осмисляйки акта на рисуване като екзистенциален скок, като акт на екзистенциално себенадмогване и себеутвърждаване. Физиологичният нюанс задава една ницшеанска естетика на тълкуване на създаването, съгласно която съзидателният акт е предхождан от срив до самите основи, последван от ново издигане по вертикала, където видовете и формите на естетическото се търсят в индивидуалното (и интимно) преживяване. В този смисъл, образността на "H220см" функционира не миметично, като бледо отражение на една автентична идентичност, а като самия механизъм на нейното отелесяване (Vattimo 1974: 260).
Вертикалната траектория на "H220см" е развита последователно, в изпълнение на заданието на средата: отначало в рисунката по колоната на първия етаж на водната кула ("H220см", молив), а след това е разгърната в рисунка, изпълзяваща по пресичащащите се повърхности, от пода към стената на стълбището ("H110см", молив), обемаща по този начин втория етаж на водохранителното съоражение, и преполовяваща височината на кулата. Изразните средства са линията, щрихът, петното, като в рисунката на втория етаж авторката оставя физическите следи от своите стъпки-приземявания, удвоени мултимодално в отекващото в пространството ехо на звуковата инсталация, разработена с помощта на Андре Сер-Милан. В допълнение процесът на рисуване е илюстриран и със скица на композитора, отразяваща аудио композицията, регистрирала звуковия фон при създаването на работата.
Видео инсталациите на третия и четвъртия етаж продължават експеримента върху различните етапи и аспекти на процеса на рисуване, като го разгръщат както в пространството, така и във времето. В тях авторката интегрира към рисунката и ръката на рисуващия (5). Инсталацията "Up Down" (видеo 2'28" (x2), два монитора, стъклен обект 220 см) се разполага на третия етаж. Тя продължава да взаимодейства с вертикалната архитектоника на кулата, като по находчив начин деконструира, умножава по две и раздвоява (освобождава) двете страни на видеото, заснело опита на две взаимозависими ръце да рисуват синхронно, посредством механично обвързващ ги стъклен обект ("H220cм").
Усилието за хоризонтално развилото се тандемно рисуване (синхронизиране, взаимно подчиняване, себеотричане?) е монтирано и прожектирано на два независими монитора, всеки от които е вертилакно обърнат, на 45°. Авторката размножава и преобръща триизмерното пространство, като разполага двете рисуващи ръце в самостоятелни и независими една от друга равнинни плоскости. В опита си за творческо синхронизиране, рисуващите ръце във видеото ту влизат, ту излизат от кадър, а пулсиращите линии, произведени от този опит, осезаемо се противопоставят на статиката на обединяващия ги стъклен обект, окачен в непоредствена близост до двата монитора.
Видео инсталацията "Up Down" оспорва физическите закони, конструира една хомоспациална (6) репрезентация, снабдена със своя метафорична, пространствена художествена модалност. Монтажът преобръща хоризонталната взаимозависимост на синхронно рисуващите ръце и разкъсва веригата на споделеното (колективно) авторство, преобръщайки физическото пространство с главата надолу и насочвайки творческия хоризонт по вертикала, като така окончателно напуска пространствата на класическата физика, съгласно която пълната механична енергия на една затворена система от тела следва да се запазва. Логично е да се допусне, че с тази провокация към сетивата работата на Боряна Петкова откровено оспорва третия закон на Нютон, съгласно който на "всяко действие има противодействие, равно по големина и противоположно по посока", че преодолява пространствата на кинетичната и потенциалната енергия чрез творческата такава. Генерираната по този начин трансформация преобръща законите на физичното пространство и окончателно ги подчинява на художествената логика на творбата, в която рисунката оперира с/в множество измерения.
Подобен жест функционира ницшеански - колкото разрушителен, толкова и съзидателен, тъй като на практика с него авторката чрез (физическо) себенадмогване, създава, преподреждайки йерархията на съществуващото, съобразно жизнеспособни ценности. В това себенадмогване линията, като основно изразно средство, съумява да живее независим, изпълнен с енергия и сила живот. Боряна Петкова, третира рисунката не като помощно средство, а като независима медия за конституиране на идеи, в която пространство и равнинна съжителстват в различни експериментални режими, съединени/разединени от линията.
С приближаването към върха на водната кула желанието за налагане на жизнената/творческа воля (щрихиране/можене да бъде себе си) ескалира в трескаво въодушевление във видео инсталацията "Н220см" (видео - 3'01" и рисунка с молив), разположена на четвъртия етаж. На този етаж рисунката на стената ("Н220см", молив), се превръща в най-високата проява на волята за себепостигане и себенадмогване, въплъщавайки самия живот. И видеото, и рисунката са конструирани чрез привидно хаотични, експанзивни линии, в които се отелесява финалното усилие по надскачането на собствените творчески/жизнени възможности, по примера на хидравличния режим на съхранението на водата във водното съоръжение. Линиите, както във видеото, така и в рисунката върху стената, стават все по-неудържими и екстатични и ведно със звуковия фон резонират във възприятието, устремени катарктично, по вертикала, към едно четвърто - трансцендентно измерение. Следвайки концепцията на творбата, в пределната си точка, работата завършва с рисунка на стена - архифеномена, от който авторката тръгва и към който винаги се завръща.
Бележки
1. Боряна Петрова е млада авторка, живееща и работеща във Франция. Сред по-значимите ѝ участията във франкофонски контекст са изложбите "L'arbre de Darwin", FRAC Limosin (2018); Биенале Мюлуз (2017); Изложба на съвременна рисунка 6b (Сен-Дени, 2016); Изложба "Nés/rem IX" с фотографa Филип Базен, галерия Le Corridor в Cité Internationale des Arts (Париж, 2016); Salon de dessin in situ, галерия Линц (Париж, 2016); Биенале за съвременно изкуство, (Кашан, 2015); Изложба A3, център за изкуство Juvenal, (Белгия, 2015) и др.
--> назад...
2. В рамките на съвместната им изложба от поредицата "Две равно на едно", представена в пространството за съвременно изкуство Contemporary Space във Варна с куратор Даниела Радева, Боряна Петкова и Андре Сер-Милан показаха проект със заглавие "Писано(НЕ)Казано" (2018). В него диалогизират минималистичният "опит за дисекция на линията" на авторката, при който "звукът на молива се смесва с дишане, с очакване, страх, мечти" и "конкретната" музика на композитора, въплътена в жестовете и движенията на една свеоебразна "рисувана хореография". Вж: "Писано(не)казано: Боряна Петкова и Андре Сер-Милан за писането, рисуването и съавторството", www.vibes.bg (24.08.2018).
--> назад...
3. Терминът "визуален знак" се използва тук в значението, зададено от постструктуралистката традиция във франкофонските семиотични изследвания (срвн. Gruppo μ, 2007).
--> назад...
4. В тази връзка вж.: "Писано(НЕ)Казано", съвм. проект с композитора Андре Сер-Милан, Contemporary Space (Варна, 2018); "Line" в Sariev Contemporary, "Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)", куратор Пр. Иванов (2017); "Полифония: Езикът в изкуството и изкуството в езика", куратор Фр. Остерхоф, Гьоте-институт България (2017); "Two hand drawing" в рамките на "Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а", Гьоте-институт България съвм. с галерия Credo Bonum, куратори В. Ножарова, Д. Радева и Ст. Цанева (2017); рисунката "ECHOES" и двете видео инсталации "Drawing book" и "Портрети Отвътре", с които художничката учатва в "Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА", куратор Д. Радева, СГХГ (2016).
--> назад...
5. Авторката вече представи у нас различни варианти на видеоексперименти с рисуващи ръце. Работи от тази поредица бяха показани веднъж в нейния проект "Line", изложен в рамките на изложбата "Оставете ги да рисуват II. Драскай и драсвай" (2017) в галерия Сариев, където видеото изследва образно ръка, рисуваща на границата на две различни физически повърхности, и втори път - в проекта й "Two hand drawing". С последния Петрова участва в изложбата "Art start" (2017).
--> назад...
6. Терминът е употребен в смисъла, вложен от американския философ Ноел Карол (вж. Carroll 1994).
--> назад...
Библиография
Carroll, N. 1994. Visual Metaphor, in Aspects of Metaphor, ed. by Jaakko Hintikka, Dordrecht: Kluwer, pp. 189-218.
Elkins, J. 1995. "Marks, traces, 'traits', contours, 'orli' and 'splendores': nonsemiotic elements in pictures", Critical inquiry, 21 (1995), pp. 822-860.
Gruppo μ. 2007. Trattato del segno visivo. Per una retorica dell'immagine, a cura di T. Migliore, Milano: Mondadori.
Kress, G. 2009. Multimodality: A social semiotic approach to contemporary communication, London: Routledge.
Vattimo, G. 1974. "Arte e identità: sull'attualità dell'estetica di Nietzsche", in Problèmes actuels de l'esthétique, numéro spécial de la Revue Internationale de Philosophie Vol. 28 (1974), No. 109 (3), pp. 353-390.
Ницше, Фр. 2001. Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого), София: Летера.
