Отминало бъдеще

Темата на Akbank Contemporary artists Prize Exhibition 2016 „Отминало бъдеще“ задава широко поле за действие на визуалните артисти, чиито работи участваха в селекцията за изложбата и наградите. Настоящата експозиция представя съвременния художник като изследовател на един свят, чиято динамика е обусловена от социални и политически турбуленции, свят, в който бъдещето изглежда все по-непредвидимо. Настоящето ни налага непрестанна ревизия на понятия, с които сме свикнали и които не сме подлагали на съмнение. Такова понятие е времето – то е част от идеята за стабилност и неизменност на стойностите, които структурират всекидневния ни живот. Обградени сме с техника, която ежедневно отчита изминалите секунди, минути, часове, така както отчитаме атмосферното налягане, температурата, тежестта на предметите и т.н. Но несигурността в заобикалящата ни действителност е релевантна на динамиката на откритията в науката, която приемаме за обективна, тъй като времето има и редица други характеристики в области на знанието, които много или малко могат да се дефинират като субективни. Нова теория в квантовата механика твърди, че структурата на времето може да се разглежда като структурата на кристала, състояща се от дискретни, регулярно повтарящи се елементи. Мир Файзал, ръководител на екипа, представил новата теория, казва, че „физическата вселена е като филм, в който серията от неподвижни изображения, показвани на екрана, създават илюзията за движещи се образи. По този начин, ако тази гледна точка се приеме сериозно, тогава нашата представа за физическата реалност като непрекъснато движение се превръща в илюзия, създадена от базовата дискретна математическа структура…“.

През последните 30 години теории като теорията на хаоса и нелинейните системи имат много по-основополагащ смисъл за разбиране на света и създаване на стратегии в такива сфери като политиката и икономиката, отколкото едно детерминистко линейно разбиране за процесите като връзка между причина и следствия, което би задало параметрите на едно предсказуемо бъдеще. Проектите на авторите в представената селекция формират една визуална среда на несигурност в очевидното, която илюстрира не само динамиката на промените в нашето съвремие, но и невъзможността да разчитаме на стабилността на собствените си представи за нещата. Тази несигурност създава идея за бъдещето като за реалност, която вече се е състояла, докато ние сме се опитвали да открием нови теории, с които да осмислим начина, по-който функционира настоящето.