Хипнозис

Основният смисъл на хипнозата като терапевтична практика е съсредоточаване навътре в себе си, откриващо нови неподозирани възможности в усилието да разберем света чрез картини, които крие собственото ни подсъзнание. В новия проект на известния български видео артист Георги Ружев възможностите на видеото като медия са използвани по типичен за неговите работи начин – превземане на сетивата на публиката в един ефектен калейдоскопичен театър, където смяната на образи има своя вътрешна логика, подчинена на идеята за съществуването на съвременния човек в свят на тотално пренасищане с информация. В него търсенето на собствената самоличност много често се превръща в дълго пътуване, което не е подчинено на условностите на нашето триизмерно ежедневие. Затова един от основните акценти в работите на Георги Ружев е интерпретацията на времето не във физическото описание на неговото научно разбиране, а като акт на очертаване на личните периметри на художника. В този смисъл чертите на автора могат да бъдат разпознати в стари фотографии и избелели графични отпечатъци. Той „физически“ присъства в работата си, което ни провокира да погледнем около себе си и да се замислим какви са реалните измерения на пространството, което обитаваме, достатъчно внимание ли обръщаме на всички следи от история, на всички сложни връзки между различни цивилизации, които са формирали неуловимо нашите възприятия и са ни приобщили към комуникационната мрежа на един глобален културен обмен. Днес древният керван с камили е сменен от скоростни влакове и самолети, достъпът до информация ни позволява да бъдем навсякъде за части от секундата, и въпреки всичко понякога в съзнанието ни се появяват образи на археологически паметници, избелели стенописи, йероглифи на древни азбуки... Независимо с какво е заета мисълта ни, нашата памет ни поднася картини, които ни връщат към корените, скрити в остатъците от древни култури, чиито следи дебнат отвсякъде и изглеждат непоклатими във времето. Като мимолетни спомени се появяват и изчезват визиите в „Хипнозис“. Настояще и минало се преплитат по неуловимата логика на подсъзнателните механизми, които играят важна роля в символиката на сънищата. Подобно на тълкуването на сънищата това ни дава многобройни възможности за индивидуално възприемане на посланията, скрити в тях. В книгата си „Правилата на изкуството“ френският философ и социолог Пиер Бурдийо говори за това, че изкуството се утвърждава в специфично поле на културна продукция, което налага своя отпечатък върху всеки продукт, който се появи в неговите рамки. Полетата на културна продукция според Бурдийо заемат „светски подчинено положение спрямо полето на властта – икономическа или политическа“. Енергията на проекта „Хипнозис“ – видео и постери, придружени с музикални авторски композиции на Георги Ружев, направени въз основа на старинна музика от XVI–XVII в., се крие в алтернативния избор, който художникът възприема като своя творческа тактика. Той не участва в комерсиални фестивали, не се стреми към „институционализиране“ на работата си, не държи на професионално признание, което би вкарало проектите му в рамките на някакво предпоставено понятие за това как трябва да изглежда съвременното изкуство. В този смисъл той е един съвременен номад, който може да се появи неочаквано в различни точки на света, да събере характерни „парчета“ от история и да ги преработи в картина, която дава нови посоки за осмисляне на традиционните представи, които образованието поставя в основата на дефинициите, с които определяме света. Затова експлозията от образи и звук в „Хипнозис“ е запазила чистото удоволствие от творческия акт, необременено с изискванията на пазара или изкуствено зададени критерии и параметри на творчески изказ.

Според Бурдийо*, „когато говорим като интелектуалци, т.е. с амбиция за универсалност, във всеки един момент чрез нас говори историческото несъзнавано, вписано в опита на отделно интелектуално поле. Мисля, че имаме някакъв шанс да постигнем истинска комуникация само ако обективираме и овладеем историческите несъзнавани, които ни делят, т.е. специфичните истории на интелектуалните светове, от които са резултат и нашите перцептивни категории“*.

Като дете, което бърника в образа, за да види как е направен, в „Хипнозис“ Георги Ружев разглобява картини с различен културен произход, сглобява нови, забърква клиширани образи, с изненадващи визии, смесва настояще и минало, провокира с различни средства сетивата на зрителя, като по този начин го изважда от ежедневното му равновесие и го вкарва в ролята на Алиса, която току-що е паднала в кладенеца и лети покрай най-странния набор от предмети, които някога е виждала в живота си. Това е пътешествие, което ни отвежда до изначалния въпрос „кой съм аз и каква е моята роля в тази приказка“.

„Хипнозис“ не дава отговори – той само ще ни накара да си припомним, че образите от тайната градина са част от самите нас и ние сами трябва да открием ключа, който ще отвори вратата към нея.

* Пиер Бурдийо. Правилата на изкуството, Дом на науките за човека и обществото, София, 2004.