Куратор: Ирина Баткова
В последните години артистичната практика на Боряна Петкова беше фокусирана върху перформативната рисунка, представяща енергията на творческия акт като жест на осмисляне на контекста, в който се случва творбата. Движенията на ръката на художничката очертаваха с молив върху различни повърхности стремежа за достигане и овладяване на физическите територии на субективното лично пространство. Изследването на границите – тези, които си поставяме сами, и тези, които са ни наложени отвън – като част от артистичната ѝ философия олицетворява естествения човешки порив в търсене на скритата ни същност. Естествено продължение на тази практика са последните пърформанси на Петкова, в които тялото ѝ вече не е само инструмент за изразяване на идеи, но и обект на анализ, а преодоляването на ограниченията се случва посредством потъване в дълбоките пластове на личната история. Двата пърформанса, които са в основата на изложбата за пространството на САМСИ, чертаят линиите на субективната география, която тръгва от детството и формира настоящето.
"Без кръвни връзки" е фокусиран върху отношенията с персонажи, които са крайъгълни камъни в личната история на Боряна, подредени като фигури от известната детска игра на ластик. Тя е известна с различни имена и с леки промени в правилата в зависимост от културния контекст се играе от децата в страни от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Обикновено играта се играе от трима души - двама, между които е опънат ластикът, и трети, който трябва да изпълни определени фигури, без да се спъне или оплете. В пърформанса на Боряна ластиците са сложна диаграма, в която се пресичат множество човешки отношения, което прави прескачането почти невъзможно. Свързващите символичните фигури ластици създават произволни пресичащи се посоки и в този сложен възел тялото е подложено на болезнен, търсещ границата на издръжливост физически акт на заплитане и разплитане. През него следствията от отношенията ни с другите се разглеждат като неумолим отпечатък върху психическите процеси на възприятието ни за света. Тук линията, която е изключително важен елемент в практиката на Боряна, е третирана като обект, създаващ крайно напрежение и дискомфорт на физическото тяло, тя не чертае траектория, която улеснява движението му - напротив, тя е препятствие, което трябва да бъде разгадано и преодоляно в контекста на много други линии, които се задават от нови свързаности в нови неочаквани посоки.
В "Mother Tongue" Боряна се съсредоточава върху ролята на езика като когнитивен инструмент, разгледан през най-далечните запаметени фрази, определили в детството отношенията с нейната майка. Натискът на металните остриета на ножовете до кожата на езика ѝ, необходимостта от продължителната, до степен на изтощение, цикличност на ритъма за заличаване на думите визуализира перфектно подсъзнателната страна на акта на сублимация. Превърнала се самата тя от дете в майка, сменила държавата, в която е родена, с нова държава и съответно с нов език, Боряна Петкова ни представя процес, при който индивидът се опитва да трансформира травмите, възпрепятстващи неговата същностна реализация. Художничката съзнателно изследва прага на собствената си склонност към самонараняване в процеса на изтриване на част от спомените си, представени под формата на фрази клишета, олицетворяващи властовата йерархия между родители и деца.
Инсталацията "SeeN" изследва границите на видимото и невидимото, изваждайки на фокус механичната оптика на зрителното възприятие, зависимостта му от светлината и изправността на зрителните лещи. Поставен в подобна лабораторна среда на неясни изображения и скулптурен обект, съставен от очила на различни хора, зрителят осъзнава субективността на телесното, която в случая е метафора за субективността на мисловната реалност на всеки индивид и неговата способност да осъзнава и тълкува света. През коригиращата оптика на чуждия поглед гледащият е потопен в нестабилното състояние на видимите характеристики на обектите и съдържанието, което стои зад тях. Така инсталацията на Боряна Петкова превръща във визуален синтез идеята на Морис Мерло-Понти, че "свойствено на видимото е да бъде повърхност на една неизчерпаема дълбочина, което прави възможно то да бъде отворено към други виждания освен нашето".
В "Без кръвни връзки" Боряна Петкова представя без компромиси скрита част от своя вътрешен свят, тази, която обикновено потискаме и не показваме пред другите. Така тя поставя практиката си в центъра на дебата за ролята и смисъла на изкуството като инструмент за търсене на истината и цената, която артистът е готов да плати.
