Лични утопии

Сър Томас Мор създава термина утопия през 1516 г. за книгата си "Libellus vere aureus, nec minus salutaris quam festivus, de optimo rei publicae statu deque nova insula Utopia", което в превод означава "Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия". В книгата се описва въображаемо островно общество край бреговете на Южна Америка. Utopia произлиза от гръцкия префикс "ou-" (οὐ), което означава "не", и topos (τόπος), "място"- така името буквално означава Никъде. Но на английски Utopia се произнася като Eutopia (на гръцки Εὐτοπία) – факт е отбелязан от самият Мор в допълнение към книгата. Eutopia е дума, описваща място, в което съчетанието на природни условия, човешко общество, и т.н. са толкова идеални, че всички живеят в състояние на пълно удовлетворение. Американският академик Лаймън Сарджент, чиито основен интерес са утопичните изследвания и политическата теория, синтезира тази амбивалентност на термина в идеята, че липсата на хомогенност на обществата поражда желания, които си противоречат и следователно не могат едновременно да бъдат удовлетворени. А ако две желания не могат да бъдат едновременно удовлетворени, истинската утопия не може да бъде постигната, защото в Утопия всички желания са удовлетворени.

Първата изложба "Лични утопии" за пространството на галерия + 359 представя част от видео архив, създаден в продължение на 15 години. Селекцията за проекта няма за цел да създаде критически прочит на определена национална действителност, въпреки че хората, представени в заснетия материал, са българи. Изложбата е подбор на лични наблюдения, измислени ситуации и въображаеми наративи, спонтанно появили се в работата на представените художници. Документираните във видеата персонажи (сред които и част от визуалните артисти) конструират иронични модели на идеален свят или се ситуират в измислени ситуации, в които са противопоставени различни езикови, символни и ритуални парадигми. Така цялостната атмосфера, която се генерира в пространството на нефункциониращата според предназначението си Водна кула илюстрира идеята, че думата Utopia означава измислен свят, възпроизвеждан единствено в различни социални експерименти. Специфичната акустика създава допълнителен ефект, който усилва впечатлението за лабораторен модел на вавилонска кула, в която се смесват различни езици, които нямат обща допирна точка. Фокусът е върху невъзможността да се съчетаят едновременно личните стремежи за перфектно съществуване , както на участниците в "експеримента", така и на неговите наблюдатели, в единна стратегия за всеобща хармония на битието.