Природата на връзките

Американската философка Мери Ан Уорън дефинира понятието "концептуална рамка" като набор от основни вярвания, ценности, нагласи и предположения, които оформят и отразяват начина, по който човек вижда себе си и своя свят. Тя описва характеристиките на "потисническите концептуални рамки", които са в основата на фокуса на формиралата се в края на 80-те и началото на 90-те години екофеминистка философия. Една от тези рамки е предопределена от каноничната западна философия, където дуализмите мъжко срещу женско и култура срещу природа исторически са приписвали по-голяма стойност на това, което се идентифицира с мъжете или културата, отколкото на това, което се идентифицира с жените или природата. Според тези ценностни дуализми е по-добре да си мъж или културно идентифициран, отколкото жена или природа. Еко-феминизмът изследва начините, по които тези общи концептуални корени функционират в реалния живот, за да поддържат институции и практики на потисничество и господство. Важна роля в екофеминистката философия играе разбирането на екофеминистката етика, която включва изразяване на специфични ценности, породени от женската чувствителност към света, като съпричастност, грижа, внимание към другите и околната среда, които често се губят или подценяват в масовата западна етика.

Проектът "Природата на връзките" създава визуална среда, която разглежда появата на етичен дискурс, възникнал от разнообразието от "разкази" или "гласове" на жени, разположени в различни национални, исторически и културни обстоятелства. Въпреки че десетте художнички, които участват в изложбата, анализират различни теми и следват свои оригинални подходи в артистичните си практики, те успяват по много внимателен и деликатен начин да потънат в дълбоките пластове на себепознаването на женската си същност, за да създадат една територия на специално отношение към разбирането за света, природата и другите.